„Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши
село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир, от нея вееше поезията на
колосално зелено. Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по — разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските
обятия.„

Иван Вазов
„Селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс (Марица), която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море.
Върхът, под който тя извира, се вижда от селото целият обвит в преспи. Мисля, че ако Аллах реши да слезе на земята някога, то той ще се появи
оттам. Реката преминава през селото, а по двата й бряга представляващи просторни ливади и благодатни, окичени с плодове градини, са наредени
къщите около триста на брой. Населението изповяда християнска заблуда, няма правоверни. Радуил е повече от Рая.„

Евлия Челеби